На Богоявление ще се отрека от Тебе
Почерпи ме с вино, Господи,
със твоята благословия (нека поживея)
че аз съм твърде грешна и нелепа,
в калта лика си да отлея...
Не ми го взимай, Господи,
(онова бездънното) и вярата,
на просещия, надеждата на кръста,
че златно зрънце има в плявата,
че зад хоризонта нищо не залязва
и аз го търся, сочейки със пръста,
дето по погрешка го отрязах...
На Богоявление ще се отрека от Тебе,
ще хвърля виното от кръщенето...
В реката ще се отмъстя, във водите,
вливащи се (Мъртви) във морето, че
отнех си вярата и в мен детето...
Станах (адски) по човешкиму красива,
сякаш изгорих си дрехата белязана,
с кръвта на горска самодива.
И дамгосаната вяра (на рамото ми) пари в мен,
а пожари няма? (И е зимен ден )
Снежинките са в траур. Със черен шал, а бели...
ще ги запитам с неми си очи, дали пък
нейде из света Тебе, Господи, не са видели...
Почерпи ме с вино...
забрави циничността и твърдия ми нрав,
ще омекна като нежна песен, Боже,
щом прекръстиш ме и сетя светостта ти...
Почерпи ме с вино...
и кръвта ми нека стане на вода,
в себе си аз ще се гмурна, да открия кръста
и що е женската съдба...
със твоята благословия (нека поживея)
че аз съм твърде грешна и нелепа,
в калта лика си да отлея...
Не ми го взимай, Господи,
(онова бездънното) и вярата,
на просещия, надеждата на кръста,
че златно зрънце има в плявата,
че зад хоризонта нищо не залязва
и аз го търся, сочейки със пръста,
дето по погрешка го отрязах...
На Богоявление ще се отрека от Тебе,
ще хвърля виното от кръщенето...
В реката ще се отмъстя, във водите,
вливащи се (Мъртви) във морето, че
отнех си вярата и в мен детето...
Станах (адски) по човешкиму красива,
сякаш изгорих си дрехата белязана,
с кръвта на горска самодива.
И дамгосаната вяра (на рамото ми) пари в мен,
а пожари няма? (И е зимен ден )
Снежинките са в траур. Със черен шал, а бели...
ще ги запитам с неми си очи, дали пък
нейде из света Тебе, Господи, не са видели...
Почерпи ме с вино...
забрави циничността и твърдия ми нрав,
ще омекна като нежна песен, Боже,
щом прекръстиш ме и сетя светостта ти...
Почерпи ме с вино...
и кръвта ми нека стане на вода,
в себе си аз ще се гмурна, да открия кръста
и що е женската съдба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свобода Всички права запазени
