На върха стоиш на трон,
известен си и преуспял,
лакеите строени са пред теб в поклон,
а ти се смяташ за велик и зрял.
Те милват егото ти със перо,
обсипват те с ласкаещи слова,
мечтаят за изгодата под твоето крило,
плетат венци за твоята глава.
А ти живееш в неведение,
светът е в твоите крака
и гледаш в низините със презрение
защото във съюз си със властта.
Ще дойде ден да паднеш отвисоко,
ще си учуден и ще ти горчи,
ще си обиден на света, защото
ще проумееш,че тогава най боли.
Ласкателите първи ще те изоставят,
ще пожелаят да те видят във калта,
пред всички грозно ще те злепоставят,
ще мразят теб и твоите слова.
Но хората от ниското ще те обичат,
без корист ще ти подадат ръка,
ще ти помагат и след теб ще тичат
да пазят твоята предадена душа.
А ти, по Божия повеля,
по-силен ще излезеш от пещта,
ще бъдеш озарен от силна воля
и враговете ти ще се разбягат вдън земя.
Ще поведеш народа си към светъл път,
а ангели ще ти огряват небосклона
и няма никога да си на кръстопът,
защото вече падал си от трона.
20.02.2013г.
© Неземна Всички права запазени