На Ботев
Къде си, братко, та днес да ме видиш,
сърце да видиш, че е клето-проклето.
Как още стене за пуста свобóда,
за близко рамо, за гнева на народа.
Как още тежко, мъчно се живее,
глупците са същи, няма я гората.
Как старата песен още се пее,
че търпението ще спаси душата.
А мен ми мъка, гневя се и плача,
молбата ти, братко, чута-недочута.
Кръвта кипи, сърце скача-прескача,
но не човешко, а сърце на кошута...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
