Къде си, братко, та днес да ме видиш,
сърце да видиш, че е клето-проклето.
Как още стене за пуста свобóда,
за близко рамо, за гнева на народа.
Как още тежко, мъчно се живее,
глупците са същи, няма я гората.
Как старата песен още се пее,
че търпението ще спаси душата.
А мен ми мъка, гневя се и плача,
молбата ти, братко, чута-недочута.
Кръвта кипи, сърце скача-прескача,
но не човешко, а сърце на кошута...
© Анна Станоева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
