12.05.2022 г., 11:51

На българското слово

1K 3 4

Бъди и пребъди свещено слово,

живота ни по-ярко озари.

Изгрявай все в душите ни дори

и време да е мрачно, и сурово.

 

Ти с вярата си всеки ден отново

към знанието благ път отвори.

Светлик Божествен нека да гори,

без теб не идва нищо наготово.

 

Духът ти в славно време се дари

от Кирил и Методий, от царете.

И не един книжовник с теб твори,

и ни остави плам през вековете.

 

Живеят в теб завет и памет, зов.

Най-чудно си изречено с любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...