12 мая 2022 г., 11:51

На българското слово

1K 3 4

Бъди и пребъди свещено слово,

живота ни по-ярко озари.

Изгрявай все в душите ни дори

и време да е мрачно, и сурово.

 

Ти с вярата си всеки ден отново

към знанието благ път отвори.

Светлик Божествен нека да гори,

без теб не идва нищо наготово.

 

Духът ти в славно време се дари

от Кирил и Методий, от царете.

И не един книжовник с теб твори,

и ни остави плам през вековете.

 

Живеят в теб завет и памет, зов.

Най-чудно си изречено с любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...