12 мая 2022 г., 11:51

На българското слово

1K 3 4

Бъди и пребъди свещено слово,

живота ни по-ярко озари.

Изгрявай все в душите ни дори

и време да е мрачно, и сурово.

 

Ти с вярата си всеки ден отново

към знанието благ път отвори.

Светлик Божествен нека да гори,

без теб не идва нищо наготово.

 

Духът ти в славно време се дари

от Кирил и Методий, от царете.

И не един книжовник с теб твори,

и ни остави плам през вековете.

 

Живеят в теб завет и памет, зов.

Най-чудно си изречено с любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...