May 12, 2022, 11:51 AM

На българското слово

1K 3 4

Бъди и пребъди свещено слово,

живота ни по-ярко озари.

Изгрявай все в душите ни дори

и време да е мрачно, и сурово.

 

Ти с вярата си всеки ден отново

към знанието благ път отвори.

Светлик Божествен нека да гори,

без теб не идва нищо наготово.

 

Духът ти в славно време се дари

от Кирил и Методий, от царете.

И не един книжовник с теб твори,

и ни остави плам през вековете.

 

Живеят в теб завет и памет, зов.

Най-чудно си изречено с любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...