1.12.2007 г., 8:15

На чаша кафе (хумористично)

1.2K 0 17
 

На чаша кафе

(хумористично)

 

Някога, когато бях момиче

ходих на гледачка на кафе.

Каза ми: Ще имаш всичко,

цяла върволица от мъже.

 

Боже, тази как ме лъже!

Не повярвах. Без да мигна,

щом от ъгъла аз свърнах

и съдбата ме застигна.

 

Как утайката ми черна

пътя на живота проследи?

Беше някога модерно

да се „гледа" - не боли.

 

Че кафето не се чуди,

тези тайни то ги знае.

Ние ли пък бяхме луди,

то ли беше - не се знае.

 

Изводът ми тук какъв е,

кой ще каже вместо мен?

Кой каквото ще да прави,

но с късмет да е роден.

 

 

01.12.2007 merigold

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Злате, кажи кога ще ми гледаш на кафе, че да знам дали да правя банков обир или изобщо да не си плащам сметките за тока?!
  • Какви метафори! Какви хрумки! Какви образи! Какви творчески инвенции!
    *По-скоро интенции, но и те са нещо...
  • Истински късмет пожелавам на Вальо. Чак фейлетон ще пише заради мен човекът Трогнала съм го много. Благодаря за хубавите думи и на Довереница.
  • Andromaha явно не си разбрала нищо от стихотворението, прочети го пак. Пожелавам ти късмет, такъв, какъвто ти си избереш.
  • Поздравления!И късмет!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...