15.10.2014 г., 11:05

На четиресет и ...

1.1K 0 0

 

На двайсет обичах до лудост,

до забрава, до себеотричане.

Не любов – смъртна присъда.

Сега се будя, за да ме обичат.

 

На двайсет мислите пъклени

горяха с изгрева в яркочервено.

На двайсет стъпвах по въглени.

Сега земята разцъфва пред мене.

 

На двайсет бях като птиците –

все във високото, стръмното, чудното.

Осъмвах, пареха ме зениците.

Сега се уча да живея мъдро.

 

И е толкова странно и хубаво

как света сама опитомих,

как мечтите сами се сбъдват

щом обичаш на четиресет и...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Сертова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...