На чисто
Бяла светлина.
И слънцето искри върху белият китеник...
"Скучно ми е, а на теб?"
Нека повървим по ръждясалите релси,
за да открием щастието днес -
Изгубени и жадни.
* * *
Влез в малката къщичка,
аз ще те снимам
и ще те помня така -
с прокъсани дрехи,
малки надежди
и голямо, празно самочувствие.
Щрак.
Запомних всичко:
Неделите,
Разходките,
Пясъка и изневерите,
докато си "навивах на пръста" лъжи.
Сега разбра ли, че не си обичал?
И разбра ли какво си загубил?
Разбра ли за втълппеното его?
Видя ли, че всичко ти липсва?
* * *
Хайде да свалиме маските
и да признаем колко сме лъгали
и себе си и другите.
С напукани от времето усмивки,
да съберем листата от стените
и да приключим на чисто.
01.03.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Цветкова Всички права запазени
