На чисто

Mar 2, 2008, 5:07 PM

Poetry » White poetry

543 0 2

Бяла светлина.

И слънцето искри върху белият китеник...

"Скучно ми е, а на теб?"

Нека повървим по ръждясалите релси,

за да открием щастието днес -

Изгубени и жадни.

* * *

Влез в малката къщичка,

аз ще те снимам

и ще те помня така -

с прокъсани дрехи,

малки надежди

и голямо, празно самочувствие.

Щрак.

Запомних всичко:

Неделите,

Разходките,

Пясъка и изневерите,

докато си "навивах на пръста" лъжи.

Сега разбра ли, че не си обичал?

И разбра ли какво си загубил?

Разбра ли за втълппеното его?

Видя ли, че всичко ти липсва?

* * *

Хайде да свалиме маските

и да признаем колко сме лъгали

и себе си и другите.

С напукани от времето усмивки,

да съберем листата от стените

и да приключим на чисто.

01.03.2008

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-08T13:47:03+03:00

Оооо...радвам се, че видях и прочетох това...!
Ангар (Ангел Чортов)

2008-05-08T08:25:00+03:00

Много са хубави! Тъжни са, а от тях струи светлина!