На Даниела
Една жена на петдесет,
запазила във себе си момичето,
усмивка ведра ще ви поднесе
и няма как да не я заобичате.
Една душа добра и нежна,
приятел верен, отзивчив,
изглежда някак малко тъжна,
защо светът е тъй несправедлив.
И нека днес поне да я усмихнем,
да я прегърнем много силно,
Да е щастлива, здрава и обичана
напук на времето дебилно.
24.08.2014 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Иванова Всички права запазени
