Една жена на петдесет,
запазила във себе си момичето,
усмивка ведра ще ви поднесе
и няма как да не я заобичате.
Една душа добра и нежна,
приятел верен, отзивчив,
изглежда някак малко тъжна,
защо светът е тъй несправедлив.
И нека днес поне да я усмихнем,
да я прегърнем много силно,
Да е щастлива, здрава и обичана
напук на времето дебилно.
24.08.2014 г.
© Красимира Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
