МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K
17.04.2022 г., 18:38

...На дансинг крайбрежен

567 3 7

Нощта разтопи

заскрежената нежност

в бокал от звезди.

    Любов центробежна

    Луната върти...

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=fpCC1pirnAs

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Благодаря за "Любими".
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Благодаря, Тъжен лирик!
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Надежда, не пия алкохол и не знаех, че конякът не се пие с лед. Това беше първата "звездна" напитка, за която се сетих. Може да го замениш с нещо, което се пие с лед, например "Метакса", не това е важното. Научих нещо ново, вече ще знам да не предлагам на гостите си коняк с лед 😁. Но това е само единият смислов пласт от стихотворението и не е основният. Основният е самотата, а не егоцентризмът, както би си помислил някой предубеден читател. Но знам, че вие с ИнаКалина не сте от тях. Благодаря ви! Честит празник!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Да, точно както си го описала, така го почувствах. Кръговратно. Дълго, колкото една безкрайност. И видеото е bellísimo!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Много е хубаво, Мария! П.П. Коняк с лед? Пфу! С шоколад може ли? Честит празник!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0