31.05.2007 г., 8:23

на dar4e_to

685 0 3
 Посветено на dar4e_to
 
 За тебе нещо да напиша,
 малко, от сърце,
 но има ли значение,
 щом ти няма да го прочетеш?
 
 Аз рядко нещо някъде чета,
 още по рядко пиша (от хорска срамота),
 но това, което съм прочел, остава
 някъде в моята душа (на рафта, до мислите от лава).
 
 За тебе май реших се да говоря,
 някак странно, нереално (според някои умни глави),
 не искам за нищо да споря -
 няма смисъл нито причина (те са със невиждащи очи).
 
 Дари, продължи ти да пишеш (даже и чети),
 зарадвай нас - откровенци (и просто се усмихни),
 зарадвай и другите (нека от яд спрат да четат),
 зарадвай и себе си - усмихва ти се целия свят!  :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави за призива!!! Дари има моята подкрепа!!!
  • Тя е тук!!!
    Така, че нека се усмихнем и да и благодарим, че не ни остави!
    Благодарим ти Дари!
  • Аз също съм солидарна с призива в стиха ти Ванъо!
    Дарито пише прекрасно,и нека всички се изправим срещу недоброжелателите в този сайт!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...