на dar4e_to
За тебе нещо да напиша,
малко, от сърце,
но има ли значение,
щом ти няма да го прочетеш?
Аз рядко нещо някъде чета,
още по рядко пиша (от хорска срамота),
но това, което съм прочел, остава
някъде в моята душа (на рафта, до мислите от лава).
За тебе май реших се да говоря,
някак странно, нереално (според някои умни глави),
не искам за нищо да споря -
няма смисъл нито причина (те са със невиждащи очи).
Дари, продължи ти да пишеш (даже и чети),
зарадвай нас - откровенци (и просто се усмихни),
зарадвай и другите (нека от яд спрат да четат),
зарадвай и себе си - усмихва ти се целия свят! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
!