26.12.2008 г., 20:05 ч.

На децата ми 

  Поезия » Философска
706 0 7
     " А на най-безснежното небе
      без артрит, без кръвно и без нерви,
      мама се превръща във дете."
                   Камелия Кондова
- kamik

Соли снегът в очите ми
, соли
и току - кръвното се покатери.
И в костите артритът преболи,
треперя уж от студ, но е от нерви.
И заприличах на една кобила,
до вчера ползвана като впрегатен кон.
Какво, че нов чул са ми подарили,
когато си оставам без подслон.
И зимите, ги уча да посрещат,
но те ги подминават на инат.
Едно е да си със смъртта на среща,
а друго е да си безумно млад.
А някъде, във сънищата цвили
един жребец. И рие, и пръхти...
И без юзди нозете ще подвия,
но все по-силно ритам от преди.
А ако трябва дом да си изровя,
ще се помоля, нека е наесен.
И между конете има хора.
А уморен кон да си - не е лесно.


© Геновева Цандева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Kamik ме съсипа емоционално със стихотворението "Мама се превръща във дете"в ХуЛите, а и много ми беше мъчно на Бъдни вечер,когато го прочетох.И просто това се изля от мен.Весела Нова година!
  • Страшна си, Геви!Как го написа?! Толкова е хубаво,толкова истинско!
    "И заприличах на една кобила,
    до вчера ползвана като впрегатен кон."
  • разплака ме...
    прегръщам те с обич...
  • Благодаря ви, че надникнахте!Весела Нова година!
  • Невероятен стих! Много ми хареса. Поздрави!

  • "И без юзди нозете ще подвия,
    но все по-силно ритам от преди."

    "И между конете има хора.
    А уморен кон да си - не е лесно."

    Изпод копитата -искрици,
    а в гривата заплетен вятър...
    Гравирани в една картина
    (дано да ни запомни лятото)


    АПЛОДИРАМ!!!
  • "А някъде, във сънищата цвили
    един жребец. И рие, и пръхти..."

    Невероятен! До болка...
Предложения
: ??:??