На децата ми
" А на най-безснежното небе
без артрит, без кръвно и без нерви,
мама се превръща във дете."
Камелия Кондова - kamik
Соли снегът в очите ми, соли
и току - кръвното се покатери.
И в костите артритът преболи,
треперя уж от студ, но е от нерви.
И заприличах на една кобила,
до вчера ползвана като впрегатен кон.
Какво, че нов чул са ми подарили,
когато си оставам без подслон.
И зимите, ги уча да посрещат,
но те ги подминават на инат.
Едно е да си със смъртта на среща,
а друго е да си безумно млад.
А някъде, във сънищата цвили
един жребец. И рие, и пръхти...
И без юзди нозете ще подвия,
но все по-силно ритам от преди.
А ако трябва дом да си изровя,
ще се помоля, нека е наесен.
И между конете има хора.
А уморен кон да си - не е лесно.
без артрит, без кръвно и без нерви,
мама се превръща във дете."
Камелия Кондова - kamik
Соли снегът в очите ми, соли
и току - кръвното се покатери.
И в костите артритът преболи,
треперя уж от студ, но е от нерви.
И заприличах на една кобила,
до вчера ползвана като впрегатен кон.
Какво, че нов чул са ми подарили,
когато си оставам без подслон.
И зимите, ги уча да посрещат,
но те ги подминават на инат.
Едно е да си със смъртта на среща,
а друго е да си безумно млад.
А някъде, във сънищата цвили
един жребец. И рие, и пръхти...
И без юзди нозете ще подвия,
но все по-силно ритам от преди.
А ако трябва дом да си изровя,
ще се помоля, нека е наесен.
И между конете има хора.
А уморен кон да си - не е лесно.
© Геновева Цандева All rights reserved.
