" А на най-безснежното небе без артрит, без кръвно и без нерви, мама се превръща във дете." Камелия Кондова - kamik Соли снегът в очите ми, соли и току - кръвното се покатери. И в костите артритът преболи, треперя уж от студ, но е от нерви. И заприличах на една кобила, до вчера ползвана като впрегатен кон. Какво, че нов чул са ми подарили, когато си оставам без подслон. И зимите, ги уча да посрещат, но те ги подминават на инат. Едно е да си със смъртта на среща, а друго е да си безумно млад. А някъде, във сънищата цвили един жребец. И рие, и пръхти... И без юзди нозете ще подвия, но все по-силно ритам от преди. А ако трябва дом да си изровя, ще се помоля, нека е наесен. И между конете има хора. А уморен кон да си - не е лесно.
Kamik ме съсипа емоционално със стихотворението "Мама се превръща във дете"в ХуЛите, а и много ми беше мъчно на Бъдни вечер,когато го прочетох.И просто това се изля от мен.Весела Нова година!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.