На Димитър
Нарисувай ми, моля те, спомени,
с цветни боички и обич.
Нарисувай ме, моля те, помнейки
слънцето в моя следобед.
С мирис на люляк, гугутка да гука,
аз да съм седнала в двора,
Слънцето в залез да бяга отново
и да ухае на пролет.
Нарисувай се, моля те, в спомени
с мене във всяка картина.
Щом някой ме види в платното ти,
значи мен още ме има.
06.06.2019 г.
Марина Йорданова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Йорданова Всички права запазени
