7.05.2007 г., 15:53

На дланите ми със искрици пише...

685 0 1

На дланите ми със искрици пише,
че искам да ти подаря едно сърце...
Косата, събрала аромат на тишина мирише...
И с ухание и нежност описва твоето лице!


Може би когато си отидеш
усещам просто самота
и не защото теб те няма,
а просто ласките ми липсват и мълча.


Може би когато се обърнеш
си мислиш, че греша.
Може би когато тръгнеш,
усещаш топлина.


Може би когато плача,
плача за теб, а не за нас.
Може би, но в здрача...
обичам да разчупваш тишината с твоя глас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...