samotnata_x (Надя Стоянова) samotnata_x (Надя Стоянова)
1 183
May 7, 2007, 3:53 PM

На дланите ми със искрици пише...

  Poetry
684 0 1

На дланите ми със искрици пише,
че искам да ти подаря едно сърце...
Косата, събрала аромат на тишина мирише...
И с ухание и нежност описва твоето лице!


Може би когато си отидеш
усещам просто самота
и не защото теб те няма,
а просто ласките ми липсват и мълча.


Може би когато се обърнеш
си мислиш, че греша.
Може би когато тръгнеш,
усещаш топлина.


Може би когато плача,
плача за теб, а не за нас.
Може би, но в здрача...
обичам да разчупваш тишината с твоя глас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0