На дланите ми със искрици пише,
че искам да ти подаря едно сърце...
Косата, събрала аромат на тишина мирише...
И с ухание и нежност описва твоето лице!

Може би когато си отидеш
усещам просто самота
и не защото теб те няма,
а просто ласките ми липсват и мълча.

Може би когато се обърнеш
си мислиш, че греша.
Може би когато тръгнеш,
усещаш топлина.

Може би когато плача,
плача за теб, а не за нас.
Може би, но в здрача...
обичам да разчупваш тишината с твоя глас.