Търпеливо затварям очи.
Правя опит да дишам спокойно.
А душата буквално крещи.
Скъпи, останали са ни само спомени!
Бяхме два свята, събрани в едно.
Светли, слънчеви и ужасно щастливи.
Днес сме тъжни, самотни, угрижени.
Не говорим, нито прегръщаме.
Търсим други начини да се усмихваме.
Уморено затварям очи.
На добър час, приятелю.
Трябва пак да започнем да дишаме!