15.03.2017 г., 15:08 ч.

На Дора Габе 

  Поезия » Гражданска
268 0 0

И гледам

през очите ти на жрица.

Говоря с камък,

с луна и хора,

с лодкаря млад

и всяка птица.

 

Препълнен с възторг,

с ужас, обич и омраза

не мога важните въпроси

да спестя

в плаване далечно

към безкрая.

 

Морето - вечно като теб,

ти - в гънките на пяна и вълни.

Не си в безпътица, не си.

Като колона мраморна стоиш

без страх на неговия бряг.

И съзидаваш.

 

По-песенна

от приливи и отливи,

езичница, разпъната на кръст.

Живея с твоя грях

и твойта болка

в очите.

 

Съдба ли е,

се питам неведнъж,

да падам

и изплувам

от глъбини,

заслушана в тишина?

 

Не зная още,

но ще се удавя

като чайка бяла

в тайните на сенки

и мъглявина.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??