15 mar 2017, 15:08

На Дора Габе

  Poesía » Civil
493 0 0

И гледам

през очите ти на жрица.

Говоря с камък,

с луна и хора,

с лодкаря млад

и всяка птица.

 

Препълнен с възторг,

с ужас, обич и омраза

не мога важните въпроси

да спестя

в плаване далечно

към безкрая.

 

Морето - вечно като теб,

ти - в гънките на пяна и вълни.

Не си в безпътица, не си.

Като колона мраморна стоиш

без страх на неговия бряг.

И съзидаваш.

 

По-песенна

от приливи и отливи,

езичница, разпъната на кръст.

Живея с твоя грях

и твойта болка

в очите.

 

Съдба ли е,

се питам неведнъж,

да падам

и изплувам

от глъбини,

заслушана в тишина?

 

Не зная още,

но ще се удавя

като чайка бяла

в тайните на сенки

и мъглявина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...