Mar 15, 2017, 3:08 PM

На Дора Габе

  Poetry » Civic
492 0 0

И гледам

през очите ти на жрица.

Говоря с камък,

с луна и хора,

с лодкаря млад

и всяка птица.

 

Препълнен с възторг,

с ужас, обич и омраза

не мога важните въпроси

да спестя

в плаване далечно

към безкрая.

 

Морето - вечно като теб,

ти - в гънките на пяна и вълни.

Не си в безпътица, не си.

Като колона мраморна стоиш

без страх на неговия бряг.

И съзидаваш.

 

По-песенна

от приливи и отливи,

езичница, разпъната на кръст.

Живея с твоя грях

и твойта болка

в очите.

 

Съдба ли е,

се питам неведнъж,

да падам

и изплувам

от глъбини,

заслушана в тишина?

 

Не зная още,

но ще се удавя

като чайка бяла

в тайните на сенки

и мъглявина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...