На Другата
Не, не ме разпитвай,
аз какво изпитвам?!
Просто обърни се,
просто си тръгни.
Нека тези мисли,
само мен да тровят,
само мен да мъчат,
мен да ме боли.
Не са тези чувства,
като всички други.
Вечно огорчават,
в свойта сладост те.
Бездна мъртва зее,
грозно помежду ни,
но как да спра да чувствам,
със своето сърце? !
Искам да ти кажа,
аз стотици думи,
но ще замълча -
и тъй е по–добре…
Има страшно много други помежду ни,
а и всеки право има,
в своето сърце.
Можеш да ми кажеш -
"Спри не се увличай”,
можеш да ми кажеш -
"Грешно е Момче",
можеш да ме мразиш,
или пък обичаш,
но можеш ли да кажеш,
на моето сърце?!
Сбогом!
Заминаваш...
И не се обръщай!
Страстно те притискам,
в своите ръце.
И времето размива
и тъга, и радост,
просто отиди си,
тъй е по–добре.
Сбогом!
Не ме чакай!
Едва ли ще се видим?
Даже мисля,
че тъй е по–добре…
Само изгори ме,
ти веднъж в сърцето.
Нека се опари в твоето сърце…
Сбогом!
Просто правиш правилният избор.
И не се съмнявай,
тъй е по–добре!
Само целуни ме,
искрено и нежно,
а после остави ме -
някой те зове!
..........................................................
На жената, на която трябва!
От този, който не трябва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констант Булгара Всички права запазени
