2.10.2008 г., 13:46 ч.

На две пресечки. 

  Поезия » Друга
879 0 17

Повикай ми такси.

Парите ти

са време.

И глупавото време е пари.

Не съм ти нужна

с толкова търпение.

От бяс подпалих

сетните зори.

 

Повикай ми такси.

Ще се прибирам.

Разбулих се след срещата с нощта.

Изчакай я.

И тя ще си отива

с настиналите крастави крила.

...

Изчезвам.

Аз съм. 

Винаги безмълвна.

С цигарен дим

рисувах стъпала

към сенките, обсебили напълно

най-първите етажи на деня.

...

И тръгвам.

Там, в разбитите пресечки

ми спря едно раздрънкано такси.

На мен ми беше...

някак смешно.

На две пресечки...

бесим и висим.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??