На две пресечки.
Повикай ми такси.
Парите ти
са време.
И глупавото време е пари.
Не съм ти нужна
с толкова търпение.
От бяс подпалих
сетните зори.
Повикай ми такси.
Ще се прибирам.
Разбулих се след срещата с нощта.
Изчакай я.
И тя ще си отива
с настиналите крастави крила.
...
Изчезвам.
Аз съм.
Винаги безмълвна.
С цигарен дим
рисувах стъпала
към сенките, обсебили напълно
най-първите етажи на деня.
...
И тръгвам.
Там, в разбитите пресечки
ми спря едно раздрънкано такси.
На мен ми беше...
някак смешно.
На две пресечки...
бесим и висим.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
