Времето върви не бърза, 

бавно ходи - тъпче със крака.

През години болката отхвърля от плещите на старостта.

Облик сбръчкан с времето вървял.

И той с бастунче леко тропка, тихо свел глава.

Мъдростта и радостта са впити в очите, в облика му мил.

Дори и само да се вгледаш, 

разбираш колко е красив.

С очите сини, побелялата коса, с мисълта,

 че е живял дори по време на война.

Със сетни сили трепва 

старото сърце, но дори и то разбира,

че времето не ще го спре.

Ще се мъчи, ще бълнува, понякога дори ще затаява дъх, 

но за всичко ще си върне като за последен път.

Пред очите , като стара лента в един момент ще мине целия му живот.

За последно той ще екне , ще  затвори сините очи,

 но ние дълго ще го помним с неговите добрини...

                                       В памет на моя 

                   мил дядо, който надмина всички граници и надпревари  времето!