На дядо
Времето върви не бърза,
бавно ходи - тъпче със крака.
През години болката отхвърля от плещите на старостта.
Облик сбръчкан с времето вървял.
И той с бастунче леко тропка, тихо свел глава.
Мъдростта и радостта са впити в очите, в облика му мил.
Дори и само да се вгледаш,
разбираш колко е красив.
С очите сини, побелялата коса, с мисълта,
че е живял дори по време на война.
Със сетни сили трепва
старото сърце, но дори и то разбира,
че времето не ще го спре.
Ще се мъчи, ще бълнува, понякога дори ще затаява дъх,
но за всичко ще си върне като за последен път.
Пред очите , като стара лента в един момент ще мине целия му живот.
За последно той ще екне , ще затвори сините очи,
но ние дълго ще го помним с неговите добрини...
В памет на моя
мил дядо, който надмина всички граници и надпревари времето!
© Елица Борисова All rights reserved.
