Времето върви не бърза,
бавно ходи - тъпче със крака.
През години болката отхвърля от плещите на старостта.
Облик сбръчкан с времето вървял.
И той с бастунче леко тропка, тихо свел глава.
Мъдростта и радостта са впити в очите, в облика му мил.
Дори и само да се вгледаш,
разбираш колко е красив.
С очите сини, побелялата коса, с мисълта,
че е живял дори по време на война.
Със сетни сили трепва
старото сърце, но дори и то разбира, ...