На дядо немъника
Ах, какво се случи с нашето красиво куче,
дето дядо ни дори нарича я "любима"?
Имало си рима с името Карина,
няма лято, няма зима, пуска
я в кревата да му спинка до главата;
Беше толкова игрива, неуморна, закачлива,
и не спираше километража да навива
по цял ден от стая в стая, на терасата
в цветята си завираше главата
и не спираше да лае всяка птица,
че си имаме аларма, целият квартал да знае.
Залежа се зад вратата, хич не ѝ е ни до птички,
нито до децата, чака наготово да ѝ поднесат
да яде, не подскача и не драска по вратата
да затича на площадката да си играе
с други кучета и със децата.
- Дядо, нашата Карина болна ли е, що ѝ има?
Пита малката Иглика и сълзички бликат
от невинните угрижени очички.
- Не е болна, дядовото сладко внуче,
скоро нещо хубаво ще ни се случи,
не плачи, слушай дядо що ще ти реди:
наближава нашата красавица любима
свои бебенца да има, виж каква е натежала,
нищо, че от снощи не е яла,
ще си имаш скоро истинска дружина,
хайде за млекце с мен до магазина,
та когато дойдат нейните мъници,
маминка за тях да има си храница!
Скочи до тавана малката Иглика,
- Няма повече на мен мъника да ми викаш,
че нали ще ставам кака, значи съм голяма -
зачурулика сладко-сладко на дядо немъника!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
