На дълъг път
На дълъг път
Притвори ме в прегръдка. Замълчах.
Прииска ми се да се казваш Щастие.
Целуна с нежност моята ръка
и аз целунах твоята в отплата.
Почувствах се безкрайна и добра -
преля се в мене твоето мълчание.
И заблестя в очите ми сълза,
родила се от порив и спонтанност.
Ти спри се в мен поне още веднъж –
жадуваща все още те очаквам.
Пръсни умората натрупана дотук,
че вънка доста дълъг път ме чака.
Под старото опърпано небе
е легнал и се вие, и превива.
Все прашен е и с кал до колене,
така, че ще ми трябва твойта сила
когато стигна стръмния наклон,
когато преваля и планината.
А после на големия разклон
под камък стар жълтици ще оставя.
Че някой ден и ти ще стигнеш тук,
а там в далечината има ханче -
с тях ще си откупиш хляб и сол
и за подслон дори ще ти останат.
Така ще се почувстваш по-добър
и отдихът умората ще пръсне.
Преди да тръгнеш пак на дълъг път,
отплатата ми, тя ще те възкръсне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Пидева Всички права запазени
