mariele (Мариела Пидева)
24 84
5.11.2013 г., 9:42 ч.  

На дълъг път 

  Поезия » Друга
594 0 4

На дълъг път

 

Притвори ме в прегръдка. Замълчах.

Прииска ми се да се казваш Щастие.

Целуна с нежност моята ръка

и аз целунах твоята в отплата.

Почувствах се безкрайна и добра - 

преля се в мене твоето мълчание.

И заблестя в очите ми сълза,

родила се от порив и спонтанност.

Ти спри се в мен поне още веднъж –

жадуваща все още те очаквам.

Пръсни умората натрупана дотук,

че вънка доста дълъг път ме чака.

Под старото опърпано небе

е легнал и се вие, и превива.

Все прашен е и с кал до колене,

така, че ще ми трябва твойта сила

когато стигна стръмния наклон,

когато преваля и планината.

А после на големия разклон

под камък стар жълтици ще оставя.

Че някой ден и ти ще стигнеш тук,

а там в далечината има ханче -

с тях ще си откупиш хляб и сол

и за подслон дори ще ти останат.

Така ще се почувстваш по-добър

и отдихът умората ще пръсне.

Преди да тръгнеш пак на дълъг път,

отплатата ми, тя ще те възкръсне.

© Мариела Пидева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е тъга, Ками, а хубав спомен за отминала любов
  • Аз долавям носталгични нотки...
    сякаш тъгуваш по нещо вече отминало!!!
    Хубаво послание!!!
    Поздрави!!!
  • Имаш право Септември. Сега като го казваш, "заблестя" ми звучи по-добре, сякъш по-плавно.
  • Зазвуча ми като хубавите ни фолклорни поеми...
    Хареса ми, поздрав!
Предложения
: ??:??