На дълъг път
На дълъг път
Притвори ме в прегръдка. Замълчах.
Прииска ми се да се казваш Щастие.
Целуна с нежност моята ръка
и аз целунах твоята в отплата.
Почувствах се безкрайна и добра -
преля се в мене твоето мълчание.
И заблестя в очите ми сълза,
родила се от порив и спонтанност.
Ти спри се в мен поне още веднъж –
жадуваща все още те очаквам.
Пръсни умората натрупана дотук,
че вънка доста дълъг път ме чака.
Под старото опърпано небе
е легнал и се вие, и превива.
Все прашен е и с кал до колене,
така, че ще ми трябва твойта сила
когато стигна стръмния наклон,
когато преваля и планината.
А после на големия разклон
под камък стар жълтици ще оставя.
Че някой ден и ти ще стигнеш тук,
а там в далечината има ханче -
с тях ще си откупиш хляб и сол
и за подслон дори ще ти останат.
Така ще се почувстваш по-добър
и отдихът умората ще пръсне.
Преди да тръгнеш пак на дълъг път,
отплатата ми, тя ще те възкръсне.
© Мариела Пидева All rights reserved.
