На дъщеря ми
Сутрин Слънцето изгрява,
бързайки да види теб.
И целувка ти изпраща -
слънчев лъч в прозорец блед.
Вечер Месечко се спуска
над заспалата земя,
по щурчето да изпрати:
"Спи ми, мила, нани на!"
И Звездите от небето,
трепкат, сякаш са с крила,
поздравяват всяка вечер
моята спяща дъщеря.
И когато след години,
неусетно порастеш,
ти за мен ще си останеш
моето мъничко дете.
бързайки да види теб.
И целувка ти изпраща -
слънчев лъч в прозорец блед.
Вечер Месечко се спуска
над заспалата земя,
по щурчето да изпрати:
"Спи ми, мила, нани на!"
И Звездите от небето,
трепкат, сякаш са с крила,
поздравяват всяка вечер
моята спяща дъщеря.
И когато след години,
неусетно порастеш,
ти за мен ще си останеш
моето мъничко дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Панайотова Всички права запазени
