На дъщеря ми
Сутрин Слънцето изгрява,
бързайки да види теб.
И целувка ти изпраща -
слънчев лъч в прозорец блед.
Вечер Месечко се спуска
над заспалата земя,
по щурчето да изпрати:
"Спи ми, мила, нани на!"
И Звездите от небето,
трепкат, сякаш са с крила,
поздравяват всяка вечер
моята спяща дъщеря.
И когато след години,
неусетно порастеш,
ти за мен ще си останеш
моето мъничко дете.
бързайки да види теб.
И целувка ти изпраща -
слънчев лъч в прозорец блед.
Вечер Месечко се спуска
над заспалата земя,
по щурчето да изпрати:
"Спи ми, мила, нани на!"
И Звездите от небето,
трепкат, сякаш са с крила,
поздравяват всяка вечер
моята спяща дъщеря.
И когато след години,
неусетно порастеш,
ти за мен ще си останеш
моето мъничко дете.
© Таня Панайотова All rights reserved.
