На дъщеря ми
На дъщеря ми
Във зелено и розово
ще измисля рапсодия.
Ще рисувам ноти
на небесния свод.
Ще заключа рисунките
със седем печата,
Само ти ще получиш
заветния код.
Подарявам ти
моите зелени поляни,
люляк пролетен
и песента на пчела,
от любовното слънце
разнежени и огрени
и моминска мечта
на разпукналата липа.
Подарявам ти моето езеро.
В детството
често ходих до него
и му разказвах за моите дни.
За любимото куче,
за мама и татко
и за моите детски, наивни мечти.
Във живота ми
била съм щастлива, и то много пъти,
без да зная и подозирам дори.
Колко мигове са останали скрити
за незрящото ми сърце и затворените очи.
Подарявам
всичко, за което мечаеш и ти...
2000
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Игнатова Всички права запазени
