На дъщеря ми
Чипоноске малка с русичка главица,
с дъх плодово-млечен и дълги ресници;
с тъничко телце, свито на кравайче,
сладичко ми спинкаш като горско зайче!
Кротичка си, миличка, само във съня си -
щом очи отвориш, започват лудориите.
На три години си само, а си устата за трима.
От погледа ти зорък не остава нищо скрито!
Не може никой да те излъже,
дори и на тази крехка възраст.
На гърба си очи имаш, както се казва.
Кога ли успя така да се отракаш?!
"Аз само пакости ще правя!"
гордо ти заявяваш. И най-важното е,
че обещанието така дадено
неотклонно спазваш!...
Знам, много ти се искат брат или сестриче,
но май скоро няма ти да станеш кака...
Пратила съм мейл на щъркела да се позабави малко -
палава си колкото две момчета заедно!...
Палавнице малка,
(а според баща ти и аз съм такава!),
откъде толкова сили събираш
да щурееш по цял ден, без да спираш?
"Мамо, като пораснеш..." понякога ми казваш...
Да, сигурно така е, ще расна, ще порасна
и акълът ми най-после в главата ще дойде,
дето все надалече и в паника той от нея упорито бяга!...
Животът си без теб да си го представим не можем.
Даваш ни толкова вяра, и надежда, и сили!
А любовта ти към нас - тя е безгранична;
безкористна и всеотдайна, няма друга такава!
2010 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Антонова Всички права запазени
