На дъщеря ми (още докато усещах най-сладките ритничета в корема си)

През бременността трудно ми беше да се вдъхновя да пиша,

защото себе си стараех да успокоя, за теб да се съхраня.

Трепетни вълнения, радости и тревоги, мисли неспирни по теб,

мое дете, съпътстваха моето ежедневие.

Това красиво приключение от девет месеца ми е трудно да опиша,

но искам всеки ден да обяснявам

колко те обичам и как се уча

суетата и страха от себе си да отричам. 

Как желая да си жива, здрава и щастлива,

от прекрасна усмивка озарена и за новия си живот устремена.

През това 9-месечно преживяване малко меланхолично ми беше,

обаче, любовта по изкуството не се отсече.

Не ме сполиташе тази енергия за творби, за писане в устрем...

бях лежерна и понякога дори унила - в своята черупка бях се свила.

Понякога страх за теб ме обземаше,

но това моята любов и радост от твоето очаквате не отнемаше.

Всички кипящи емоции ми е трудно да изразя, но искам в теб да се отразя.

Да бъда само любов и подкрепа, майчино крило - за теб утеха.