Дъще моя зеленоока,
дъще моя, с име на древна българска царица.
Беше ти мамино, мило дете, обичливо.
В гърдите ти тупкаше сърчице,
изпълнено с радост и милост.
Твоята хубост,
ах, твоята хубост неземна,
караше много очи след теб
любопитно да поглеждат в почуда.
В много момчешки сърца
събуждаше въздишка с надежда.
А майчино клето сърце, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация