18.08.2007 г., 21:57

На Един баща.

911 0 9

Опитваш се да ме наричаш "сине",
подаваш ми ръката си сега.
Може би очакваш да ми мине
прободената от тъга душа?!


Но в мислите си виждам нощем
как друг до мене е стоял.
Как той до мен дори е още
и мене нивга не предал.


Как искаш аз да те приема
след толкова измами и лъжи.
На майка ми сърцето наранено
нима на твойта съвест не тежи?


В живота ми налиташ на готово
и претендираш да си мой баща.
С пари не се купува ново тяло,
с пари не се купува любовта...


Знаеш ли, че искам да погледна
в очите ти дълбоко да се взра
да видя как си наранявал -
защо на теб приличам аз сега.


Но не успявам, а така желая
да спре все нявга да вали.
Престанах вече да мечтая -
боли ме, мамка му , боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сигурно те боли щом си написал този стих.И мен ме заболя.
  • истинско и болезнено!
  • Почуввсвах тъгата,болката...Поздравявам те за силата на думите!!!
  • Иванова (Ина ) 18-08-2007г. 23:10
    !!!
    За шрифта, няма да се повтарям
    Като не ти харесва шрифта не те карам да го четеш, оправи си монитора Поздрави и лека вечер.
  • Съгласна съм, че е крещящ
    Дано това отрицание да е вече на белия лист, а не у тебе. Поздравления за стиха!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...