На един ден
Ах, времето!
Лети - с предвидимите стрелки
и непредвидима до нахалство мярка за приличие!
Не пита весело ли ни е, или пък боли,
затуй че спира някога, а друг път кара ни да тичаме...
Туй, времето
че отброяваме, е толкова човешко
и неудържимо чувство е мигът, когато те догони
спомен минал - феерично или тежко
да го спомниш... Емоцията е - вика, стене, спори!
Ах, времето!
Сега живея и горя! Но лентата някога връщам -
в на миналото усмивките или пък бремето...
и няма да се уморя назад да се обръщам,
нали е времето във мен, и аз съм все във времето!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Бая Всички права запазени
