Ах, времето!

Лети - с предвидимите стрелки

и непредвидима до нахалство мярка за приличие!

Не пита весело ли ни е, или пък боли,

затуй че спира някога, а друг път кара ни да тичаме...

Туй, времето

че отброяваме, е толкова човешко

и неудържимо чувство е мигът, когато те догони

спомен минал - феерично или тежко

да го спомниш... Емоцията е - вика, стене, спори!

Ах, времето!

Сега живея и горя! Но лентата някога връщам -

в на миналото усмивките или пък бремето...

и няма да се уморя назад да се обръщам,

нали е времето във мен, и аз съм все във времето!!!