9 мая 2009 г., 15:50

На един ден

1.2K 0 1

Ах, времето!

Лети - с предвидимите стрелки

и непредвидима до нахалство мярка за приличие!

Не пита весело ли ни е, или пък боли,

затуй че спира някога, а друг път кара ни да тичаме...

 

 

Туй, времето

че отброяваме, е толкова човешко

и неудържимо чувство е мигът, когато те догони

спомен минал - феерично или тежко

да го спомниш... Емоцията е - вика, стене, спори!

 

 

Ах, времето!

Сега живея и горя! Но лентата някога връщам -

в на миналото усмивките или пък бремето...

и няма да се уморя назад да се обръщам,

нали е времето във мен, и аз съм все във времето!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Бая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кукличката... доста странно прозвище за поетеса :D
    Айде една шестичка от мене...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...