KuKli4kaTa{} (Мая Бая)
1 18

9 мая 2009 г., 15:50

На един ден

Поэзия » Другая

1.2K 0 1

Ах, времето!

Лети - с предвидимите стрелки

и непредвидима до нахалство мярка за приличие!

Не пита весело ли ни е, или пък боли,

затуй че спира някога, а друг път кара ни да тичаме...

Туй, времето

че отброяваме, е толкова човешко

и неудържимо чувство е мигът, когато те догони

спомен минал - феерично или тежко

да го спомниш... Емоцията е - вика, стене, спори!

Ах, времето!

Сега живея и горя! Но лентата някога връщам -

в на миналото усмивките или пък бремето...

и няма да се уморя назад да се обръщам,

нали е времето във мен, и аз съм все във времето!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬