5.07.2007 г., 21:29

На един флиртаджия

1.1K 0 1
Гледаш открито, дръзко дори,
решимост в погледа личи,
зелен пожар изпепеляващо гори
с опасния пламък на твойте очи!
Обсебваш ме бавно, неусетно почти,
превръщаш се в неустоимо изкушение,
промъкваш се във моите мечти,
предизвикателен във всяко отношение.
Обземаш мислите ми ден след ден,
какво ли мога аз да променя?
Обърка ми живота подреден,
ала не мога само тебе да виня...
Внимавай, отиваме твърде далече,
толкова лесно се стига дотук,
ала за мене късно е вече
да допускам в живота си друг.
Не знам дали си струва риска
заради тебе да живея във лъжа,
макар и да признавам, че те искам,
ти знаеш, че на друг принадлежа!



Това е едно старичко стихче, провокирано от един зеленоок нахалник :) Не е много добре построено, ритъмът не е спазен... ама все пак го "публикувам", написано е на един дъх и реших да не го преработвам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стуха е много хубав и не мисля, че трябва да го преработваш!
    Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....