5 jul 2007, 21:29

На един флиртаджия

  Poesía
1.1K 0 1
Гледаш открито, дръзко дори,
решимост в погледа личи,
зелен пожар изпепеляващо гори
с опасния пламък на твойте очи!
Обсебваш ме бавно, неусетно почти,
превръщаш се в неустоимо изкушение,
промъкваш се във моите мечти,
предизвикателен във всяко отношение.
Обземаш мислите ми ден след ден,
какво ли мога аз да променя?
Обърка ми живота подреден,
ала не мога само тебе да виня...
Внимавай, отиваме твърде далече,
толкова лесно се стига дотук,
ала за мене късно е вече
да допускам в живота си друг.
Не знам дали си струва риска
заради тебе да живея във лъжа,
макар и да признавам, че те искам,
ти знаеш, че на друг принадлежа!



Това е едно старичко стихче, провокирано от един зеленоок нахалник :) Не е много добре построено, ритъмът не е спазен... ама все пак го "публикувам", написано е на един дъх и реших да не го преработвам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стуха е много хубав и не мисля, че трябва да го преработваш!
    Поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...