Гледаш открито, дръзко дори,
решимост в погледа личи,
зелен пожар изпепеляващо гори
с опасния пламък на твойте очи!
Обсебваш ме бавно, неусетно почти,
превръщаш се в неустоимо изкушение,
промъкваш се във моите мечти,
предизвикателен във всяко отношение.
Обземаш мислите ми ден след ден,
какво ли мога аз да променя?
Обърка ми живота подреден,
ала не мога само тебе да виня...
Внимавай, отиваме твърде далече,
толкова лесно се стига дотук,
ала за мене късно е вече
да допускам в живота си друг.
Не знам дали си струва риска
заради тебе да живея във лъжа,
макар и да признавам, че те искам,
ти знаеш, че на друг принадлежа!



Това е едно старичко стихче, провокирано от един зеленоок нахалник :) Не е много добре построено, ритъмът не е спазен... ама все пак го "публикувам", написано е на един дъх и реших да не го преработвам