5 июл. 2007 г., 21:29

На един флиртаджия

1.1K 0 1
Гледаш открито, дръзко дори,
решимост в погледа личи,
зелен пожар изпепеляващо гори
с опасния пламък на твойте очи!
Обсебваш ме бавно, неусетно почти,
превръщаш се в неустоимо изкушение,
промъкваш се във моите мечти,
предизвикателен във всяко отношение.
Обземаш мислите ми ден след ден,
какво ли мога аз да променя?
Обърка ми живота подреден,
ала не мога само тебе да виня...
Внимавай, отиваме твърде далече,
толкова лесно се стига дотук,
ала за мене късно е вече
да допускам в живота си друг.
Не знам дали си струва риска
заради тебе да живея във лъжа,
макар и да признавам, че те искам,
ти знаеш, че на друг принадлежа!



Това е едно старичко стихче, провокирано от един зеленоок нахалник :) Не е много добре построено, ритъмът не е спазен... ама все пак го "публикувам", написано е на един дъх и реших да не го преработвам

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Трифонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стуха е много хубав и не мисля, че трябва да го преработваш!
    Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...