На един мой стих
НА ЕДИН МОЙ СТИХ
В клишето те забих,
оставих те да мънкаш.
Е, как си? Браво, стих!
Нима ще се измъкнеш?
Навъсено ме гледаш
с печална сивота.
Как искаш да изглеждаш?
Глупашка суета!
Така те изтипосах,
че просто ме е срам.
Задавах ти въпроси -
ти беше злъчно ням.
Душата си разтворих -
ти нищо не разбра.
Какво за теб не сторих,
а ти се подигра!
Със хилава усмивка
сърцето си покри.
А аз очаквах тихо
най-светлите зари,
най-чувствените трели,
неземния ти шепот...
Ти, стихче, ме застреля
безчувствено. Нелепо!
Реших да ти го върна -
и ето те в клишето.
А там съвсем посърна.
Мъртвец си, общо взето.
Но как да те прежаля,
нали съм те родила!
Целунах те, погалих
с най-нежната си сила.
И ти се ококори,
с очички ми намигна.
И литна към просторите.
Почакай, ще те стигна...
© Алина Стоянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Също като майка към дете...
Първо му се караш, после го целуваш и прегръщаш...
И политаш, Алина! -
Съвсем не е в клишето! Харесах. Благодаря за удоволствието!
-
Вече си го стигнала там - високо в просторите...
Поздравления! -
О, тази неравна борба със словото! Тя когато завърши с победител е загуба, а когато завърши в примирие е двойна победа. Летете ръка за ръка и ще се радвате на взаимна обич!
Поздрави! -
Усмихна ме! Накрая и аз полетях!
-
Оооооо великолепно!
-
Прекрасен полет!Прекрасна душа!
Поздравления! -
Чудесен монолог!
Поздравления, Алина! -
С обич много се постига!
-
Страхотно!
Подслушах разговора ви, Алина!
Поздравления! -
! Поздрав сърдечен, Алина!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Харесах!