26.02.2009 г., 11:49

На един пишещ приятел

2K 0 12
Дали поетът уловил е
от красотата на мига,
когато лее се мастило
и тихо ражда се стиха.

Дали откъснал е в тревите
невиждан и уханен цвят,
изплел под пръстите мечтите
и пъстроцветната дъга.

Дали докоснал е звездите,
дали е срещнал любовта,
когато в стиховете дишат
докоснати от лъч сърца.

Дали посрещал е зората,
дали е плакал и копнял,
излял във редове душата,
той красота ни е раздал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...