26 feb 2009, 11:49

На един пишещ приятел

  Poesía
2K 0 12
Дали поетът уловил е
от красотата на мига,
когато лее се мастило
и тихо ражда се стиха.

Дали откъснал е в тревите
невиждан и уханен цвят,
изплел под пръстите мечтите
и пъстроцветната дъга.

Дали докоснал е звездите,
дали е срещнал любовта,
когато в стиховете дишат
докоснати от лъч сърца.

Дали посрещал е зората,
дали е плакал и копнял,
излял във редове душата,
той красота ни е раздал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...