Feb 26, 2009, 11:49 AM
На един пишещ приятел
Дали поетът уловил е
от красотата на мига,
когато лее се мастило
и тихо ражда се стиха.
Дали откъснал е в тревите
невиждан и уханен цвят,
изплел под пръстите мечтите
и пъстроцветната дъга.
Дали докоснал е звездите,
дали е срещнал любовта,
когато в стиховете дишат
докоснати от лъч сърца.
Дали посрещал е зората,
дали е плакал и копнял,
излял във редове душата,
той красота ни е раздал.
от красотата на мига,
когато лее се мастило
и тихо ражда се стиха.
Дали откъснал е в тревите
невиждан и уханен цвят,
изплел под пръстите мечтите
и пъстроцветната дъга.
Дали докоснал е звездите,
дали е срещнал любовта,
когато в стиховете дишат
докоснати от лъч сърца.
Дали посрещал е зората,
дали е плакал и копнял,
излял във редове душата,
той красота ни е раздал.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрави и от мен, Евче!
-
Благодаря на всички - поздрав и от мен
-
хубаво...песенно...чудесно стихотворение.
-
много хубаво посвещение
-
Хубаво! Поздрави!
-
Много ми хареса!Красиво, изпято!
Поздрави и от мен Евче! -
Чудесен стих! Поздравления!
-
Чудесни ямбични стихове!Това всъщност е песен.Мелодията е на Яворов -
,,Заточеници,, -
Красиво! Целувки!
-
Нежна! Поздрави!
-
Много мил стих,Евче! Поетите са деца на болката, казаласъм го в две мои стихотворения. Поета го боли от всичко и за всички, дори от щастие го боли и колкото е по-силна болката му, толкова е по-голяма радостта и красотата , която дарява на света.
-
Чудесно е!
Поздрави, Евче!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
