На един пишещ приятел
от красотата на мига,
когато лее се мастило
и тихо ражда се стиха.
Дали откъснал е в тревите
невиждан и уханен цвят,
изплел под пръстите мечтите
и пъстроцветната дъга.
Дали докоснал е звездите,
дали е срещнал любовта,
когато в стиховете дишат
докоснати от лъч сърца.
Дали посрещал е зората,
дали е плакал и копнял,
излял във редове душата,
той красота ни е раздал.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
